Advertisement
Как можем да си поемем глътка въздух?Среща с Даниела Паскова
Защо в литературата толкова често приемаме страданието за доказателство на любовта?
Героите остават там, където са нещастни. Оправдават хората, които ги нараняват. Продължават да вярват, че всичко ще се промени. А колко от тези сюжети пренасяме — неусетно — в собствения си живот?
Векове наред литературата ни разказва за любов, която трябва да преодолее всичко. Влюбените страдат, жертват се, прощават непростимото. Наричаме тези истории романтични, дори когато, погледнати отстрани, отношенията в тях изглеждат доста тревожни.
Любовта наистина понякога иска усилия, компромис, търпение. Но къде минава границата между трудностите, които двама преодоляват заедно, и отношенията, в които единият постепенно губи свободата, достойнството, представата за себе си?
Защо тази граница се вижда толкова ясно, когато четем чужда история, и е почти невидима, когато живеем в собствената си?
През 2023 г. Даниела Паскова публикува „За глътка въздух“ — роман за любовта, насилието, страховете и трудното завръщане към живота. Няколко съдби се преплитат на фона на пандемията от COVID-19. Мая е художничка, израснала без сигурността, която повечето приемат за даденост. Виктор е млад лекар, който всеки ден се изправя срещу болестта и смъртта. Асен носи своя история на изоставяне, насилие и разрушителни избори.
Даниела Паскова разказва през различни гледни точки — виждаме не само какво правят героите, но и как самите те обясняват постъпките си. А хората рядко виждат себе си така, както ги виждат другите. Всеки живее в някакъв разказ за себе си. Понякога той ни помага да оцелеем. Понякога ни пречи да забележим, че ситуацията отдавна се е променила.
„Глътка въздух“ в романа има и съвсем буквално значение: астма, лекари, борещи се за живот, въздух, който изведнъж става най-ценното нещо на света. Но има и друго задушаване — такова, за което няма апарат, измерващ кислорода. Появява се в отношения, в които човек непрекъснато се страхува, оправдава, съобразява, отстъпва — и постепенно престава да разбира какво иска самият той.
А понякога най-трудното не е да осъзнаеш, че нещо не е наред. А да допуснеш, че животът ти би могъл да продължи и по друг начин.
Ще говорим за литература и психология, защото и двете се занимават с човешките мотиви, паметта, привързаността, страха. Как се създават психологически убедителни герои? Защо човек остава привързан към някого, който го кара да страда? Как детството оформя представите ни за близост? Може ли да разберем нечия жестокост, без да я оправдаваме? И защо понякога най-обикновената доброта се оказва по-трудна за приемане от познатата болка?
Литературата ни позволява да наблюдаваме тези процеси отвътре, да живеем различни гледни точки, да поставяме под съмнение дори собствените си симпатии.
Няма да е групова терапия. Няма да е разговор, в който някой трябва да разказва личното си. Ще говорим за книги, герои и проблеми, които заслужават сериозно внимание.
Защото важно е, което една книга може да даде, не е готов отговор. А възможността да погледнеш позната ситуация от друга страна.
Елате да поговорим за любовта, която ни дава въздух, за отношенията, които ни го отнемат, и за литературата, която ни помага да различим едното от другото.
2 декември, сряда, 18:00 ч.
НЧ „Искра-1924“, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 103, Варна
Вход свободен.
Част от Деня на европейските автори.
Advertisement
Event venue
НЧ „Искра-1924“, ул. „Капитан Райчо Николов“ № 103, Варна, Улица Капитан Райчо Николов 103, 9009 Варна, България, Varna, Bulgaria
Tickets
Concerts, fests, parties, meetups — all the happenings, one place.