$\u041d\u0438\u043a\u043e\u043b\u0430\u0439 \u0422\u0435\u0440\u0437\u0438\u0439\u0441\u043a\u0438 \u0432 \u0411\u043b\u0438\u0437\u044a\u043a \u043f\u0440\u043e\u0447\u0438\u0442$

Първият ни близък прочит за 2026 г. ще бъде посветен на книгата на Николай Терзийски „Родиния“!
Каним ви да преминем заедно с автора през истории, които са колкото и разнообразни като ситуации и характери, толкова и обединени, и насочени към нишките, които ни свързват.

Знаете, че писателят умее и пред публика да разказва увлекателно, знаете, че не бива да пропускате представянето!
27 март (петък), 18:00 ч., TAM.
Вход свободен.
Заповядайте!
***
„Родиния“ е книга пътуване и книга завръщане. Пространство едновременно илюзионно и действително. Родиния – огромният суперконтинент, съществувал преди седемстотин милиона години, обърнал се отвътре навън и разпаднал се на части, само за да се свържат отломъците му отново, милиони години по-късно. Точно така и историите в тази книга са части от едно голямо цяло – те се разделят и свързват, оглеждат се една в друга, за да ни отведат към същността, към смисъла, да преобърнат времето и запълнят липсата.
С „Родиния“ Николай Терзийски докосва нови пространства в литературния изказ чрез свободата на художественото послание, открития дъх на повествованието и колоритно изваяните герои, житейски пръснати в големия свят.“
Боян Биолчев
„Родиния“ е книга за паметта и за несъзнаваните пътища, по които тя продължава да свързва и води човека дори тогава, когато той е престанал да помни. Шестнадесет единични къси разкази са събрани в общо повествование за завръщането към себе си. Отделните истории имат общ хоризонт, общи герои, общи принципи на протичане и общи решения. В сборника-роман посланията притежават тежестта на универсални опори и противотежести за съвременния човек – независимо от това закъде пътува и към какво се стреми.“
Борис Минков
***
„Тъкмо като излезе посетителката, Магазинера се зададе отзад и хич не изчака да я доближи, още от двора кресна:
– Чия си ти?
Оная май се усмихна. Сигурно идеше някъде от чужбина. Там така се смеят – на нищо, без да са чули лаф.
– Анелия.
Само това каза. Явно това ѝ беше името. А Магазинера се смръщи по оня, неговия си начин, както когато си отваря тетрадката с вересиите.
– Не те питам коя си, а чия си!
Голям чешит е, ама ние си го обичаме, защото мастиката му е евтина и винаги студена. Тогава оная каза:
– На Инженера съм.
Ти да видиш и история! На Инженера била. На оня саможивляк, дето с никого не приказва. Преди години говореше само с бащата на Иво Дърваря, не го помним как се казваше, викаме му Стария дървар. Само на него, на Стария дървар, Инженера беше казал, че дъщеря му и жена му умрели и затова се върнал тук, в селото. Играеха табла двамата, но не тук, при нас, а в кръчмата. Стария дървар не беше лош човек. Умря при катастрофа, ама и това е друга история.
Задържахме си смеха при думите на оная, за да чуем какво ще ѝ рече Магазинера. А той присви очи като картаджия, дето е хванал другия да шмекерува.
– И каква си му на Инженера? – попита.
А тя:
– Дъщеря.
Ей тука вече прихнахме. Не се издържа понякога. А Магазинера махна с ръка и издума:
– Объркала си селото.
Оная се обърна към дангалаците, избъбри им нещо и тръгнаха нагоре. Баш към къщата на Инженера. Или не беше наред, или вярно беше объркала селото. Може и континента да беше объркала, ако нас питате.
След малко се върна и се качи във фолксвагена.
Сама.
Луда работа.
Много добре знаем ние, че Инженера щерка няма.
Сам е като куче.“
из „Родиния“,
Николай Терзийски