Advertisement
КРАТКА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СПЕКТАКЪЛА:Ваймарският Берлин и изворите на Cabaret
Мюзикълът Cabaret е вдъхновен от пиесата ”Аз съм камера” (1951) на Джон Ван Дрютен, която от своя страна стъпва върху Берлинските разкази (1945) на английския писател Кристофър Ишъруд. В тях авторът описва личните си впечатления от живота в Берлин в края на 20-те и началото на 30-те години — време на блясък и разруха, на безгрижие и страх.
Ваймарската република (1919–1933) е период на дълбоки противоречия. След поражението на Германия в Първата световна война обществото се колебае между демократични устои и икономическа нестабилност, между нови свободи и надигащи се крайни движения. Именно тогава Берлин се превръща в космополитна столица на изкуството, музиката и театъра.
В кабаретата и нощните клубове на Берлин кипи експериментаторски дух. Джазът и танците идват от Америка, а артистите смело играят с идентичността, пола и сексуалността. Кабарето се превръща в място на свободно слово, ирония и политическа сатира. Под ярките светлини обаче дебне сянката на радикализацията – на улицата вече марширува нацизмът.
„Кабаре“улавя именно този контраст: между искрящото удоволствие и свободата в Кабарето и настъпващата тъмнина отвън. Този сблъсък е не само исторически разказ за Германия през 30-те години, но и вечен урок за крехкостта на демокрацията и опасността от безразличие към политическите промени.
В крайна сметка, „Кабаре“ не е просто история за любов и музика. То е предупреждение и огледало, което ни приканва да се запитаме: Какво бихме направили ние?
За Кристофър Ишъруд и неговия роман “Сбогом на Берлин”
Кристофър Ишъруд (1904) е американски писател от британски произход, роден в Дизли, Чешир, северна Англия. Посещава Кристи Колидж, Кембридж, заедно с поета Уистън Хю Одьн, приятел от детство, с когото поддържа връзка през целия си живот. Напуска Кембриаж без да се дипломира; за известно време учи медицина, след което се присъединява към Одън в Берлин. Живее и твори там четири години до 35-годишна възраст. В „Сбогом на Берлин“, описва преживяванията си в този космополитен град.
Когато нацистите идват на власт в Германия през 1933 г., Ишъруд се завръща в Англия, след което се установява в САЩ.
Ишъруд става известен и с открития си протест cpeщу дискриминацията по отношение на хомосексуалните. В „Кристофър и подобните нему“ обсъжда собствената си хомосексуалност.
Интересува се от индуистката духовност, оказала въздействие върху по-късното му творчество“. Умира в Лос Анджелис, Калифорния, на 4 януари 1986 г.
„Сбогом на Берлин“ (1945), може би най-изящният роман на Кристофър Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят, в който настоящето на едно общество в разпад всеки миг ще се превърне в ужасно бъдеше.
“Аз съм камера с открит обектив; съвсем пасивен, заснемам, без да мисля… Някой ден всичко това трябва да се прояви и внимателно откопира, да се извади на снимки.“
Откъс от романа
Прочутата фраза от този дневник – „Аз съм камера“ става заглавие на пиеса по романа, написана от Джон Ван Друтен (1951) и по-късно на британски филм със същото заглавие (1955).
Ние ще ви представим следващото превъплъщение на този сюжет – мюзикъла „Кабаре“ (1966), създаден от либретиста Джо Мастерофф, композитора Джон Кендер и автора на текста на песните Фред Ебб и главният мотор на това начинание, режисьора-продуцент Харолд Принс. Обединените им усилия оформят концепция, която смело се конфронтира с установените Бродуейски традиции.
През 1972 г. Боб Фоси режисира и хореографира легендарния музикален филм „Кабаре“ с участието на Лайза Минели, Джоел Грей и Майкъл Йорк. Филмът има десет номинации за “Оскар“ и печели осем от тях. Кандер и Ебб пишат за филма още три музикални хита, два от които не можем да ви покажем заради ограниченията на договора за авторските права на мюзикъла. За сметка на това ще видите други, не по-малко забележителни музикални номера.
Героите на Ишъруд са представители на „изгубените“, както е била озаглавена първата, незавършена версия на романа. Според Ишъруд това са хора, които обществото избягва.
„Дали ми харесва или не, Сали Боулс е най-прочутият ми литературен герой; единствен със собствен живот извън романа „Сбогом на Берлин“, в който се появи. Но Сали дължи славата си на други, а не на мен – на Джон ван Друтен, който я показа в пиесата си „Аз съм камера“ (1951); на Джули Харис, която пресъздаде образа на Сали в нюйоркската постановка и по-късно във филм със същото име; на Дороти Тютин, която игра Сали в Лондон; на Джо Мастерофф, Джон Кандер и Фред Ебб, които написаха „Кабаре“ (1966) и поставиха една пееща Сали на сцената; на Лайза Минели, звезда във филма по този мюзикъл от 1972 г.” Кристофър Ишъруд
„Кристофър Ишъруд представя тук портрети, чиято деформация сепва и разтърсва с тока на брутално откровение не по-малко силно от която и да е картина на Грос, Кирхнер, Кокошка, Бекман, Хекел, макар че ги е рисувал с туш или пастели, не с бои, примесени с кръв и разръфали платното като незарастващи рани.“
Вера Ганчева
“Блестящи очерци за едно общество в развала.”
Джордж Оруел
Любопитни факти:
Лайза Минели се явява още в тийнеджърска възраст на прослушване за ролята на Сали в първата Бродуейска постановка, играна повече от 1000 пъти. Предпочетена е друга актриса, английската старлетка Джил Хауърт; когато шоуто се пренася в Лондон, ролята е поверена на Джуди Денч. Когато пък я прослушват за филмовата версия на мюзикъла, някои са на мнение, че е твърде талантлива за да изиграе Сали Боулс. Може би заради описанието на героинята от романа: “Въпреки че пееше лошо, без никаква изразителност, и че ръцете й висяха небрежно отпуснати встрани, представлението й беше по свой начин сполучливо заради стряскащата й външност и абсолютния й непукизъм за реакциите на хората.”
Легендарният първи изпълнител на ролята на Церемониал-майстора (Ем. Си.), Джоел Грей, пък е бил нежелан за филма от Боб Фоси. Сценичната му енергия се струвала на режисьора твърде театрална за киното. Продуцентите налагат участието на Грей направо ултимативно. На пробите той впечатлява с точността, контрола и зловещото си, почти андрогинно присъствие. Джоел Грей става един от малцината спечелили и наградата “Тони” и “Оскар” за една и съща роля. Именно онова, което Фоси първоначално смятал за “твърде сценично”, се превръща в ключов елемент от стилистиката на филма – дистанцираното, гротескно присъствие на Ем. Си., който наблюдава и коментира разрухата на света извън кабарето подобно хор в антична гръцка трагедия.
"КАБАРЕ"
мюзикъл
МУЗИКА: Джон Кандер
ЛИБРЕТО: Джо Мастерофф
ПО ПИЕСАТА НА: Джон Ван Друтън
РАЗКАЗИ ОТ: Кристофър Ишъруд
ТЕКСТОВЕ ОТ: Фред Ебб
ПОСТАНОВКА НА БРОДУЕЙ, РЕЖИСИРАНА ОТ ХАРОЛД ПРИНС, ПРОДУЦИРАНА ЗА БРОДУЕЙСКАТА СЦЕНА ОТ ХАРОЛД ПРИНС
ПРЕВОД И СЦЕНИЧНА РЕДАКЦИЯ: Валентин Ганев
⏰Времетраене: 2 ч. и 40 мин. (с антракт) на голяма сцена
👤Подходящо за зрители над 16 години
ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП:
ПРЕВОД, СЦЕНИЧНА РЕДАКЦИЯ И РЕЖИСЬОР-ПОСТАНОВЧИК: Валентин Ганев /гост/
ДИРИГЕНТ-ПОСТАНОВЧИК: Юли Дамянов
ХОРЕОГРАФ-ПОСТАНОВЧИК: Йоанна Стоянова
ВТОРИ РЕЖИСЬОР: Марчо Апостолов
ДИРИГЕНТ: Георги Милтиядов /гост/
СЦЕНОГРАФ: Красимир Вълканов /гост/
КОСТЮМОГРАФ: Боряна Семерджиева /гост/
МУЛТИМЕДИЯ: Иван Липчев
ХОРМАЙСТОР: Людмил Горчев
КОНЦЕРТМАЙСТОР: Мария Кирова
ОТГОВОРНИ КОРЕПЕТИТОРИ: Ана Ангелова, Ваня Петрова
КОРЕПЕТИТОРИ: Вяра Груева, Михаил Дончев, Томислав Вичев, Румен Трайков, Светлана Спасова
РЕПЕТИТОР НА АРТИСТИ: Елисавета Гашпарова
РЕПЕТИТОР НА БАЛЕТА: Ивайла Хаджиколева
АСИСТЕНТ-РЕЖИСЬОРИ: Антонио Дачовски, Георги-Маноел Димитров
ПОМОЩНИК-РЕЖИСЬОРИ: Божанка Груева, Мартин Василев
СУФЛЬОР: Адриана Жадала
КООРДИНАТОР НА ПРОЕКТА: Пеньо Пирозов
В РОЛИНА НА:
ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР: Георги-Маноел Димитров, Денис Бояджиев, Боян Арсов /гост/, Александър Панайотов
САЛИ БОУЛС: Илона Иванова, Яна Стефанова, Михаела Маринова /гост/, Боряна Йорданова
КЛИФЪРД БРЕДШОУ: Димитър Иванов, Александър Милев, Николай Велков
ШНАЙДЕР: Добрина Икономова, Олга Михайлова-Динова
ШУЛЦ: Александър Мутафчийски, Христо Сарафов
КОСТ: Валентина Корчакова, Мадлен Цанков
ЕРНСТ ЛУДВИГ: Александър Панайотов, Денко Проданов
МАКС: Георги Ханджиев, Румен Григоров
ГРАНИЧЕН ПОЛИЦАЙ/ШЕФ ДЬО ЗАЛ: Антонио Дачовски, Лъчезар Лазаров
ТЕЛЕФОННО МОМИЧЕ: Елица Аврамова, Силвия Филипова
МОМИЧЕ С АКОРДЕОН: Йоана Ламбрева /гост/, Павлина Петкова
ДЕТЕ: Виктор Узунов /гост/, Тодор Ганев /гост/
ДВЕ ДАМИ: Елица Аврамова, Зорница Иванова, Силвия Филипова, Пламена Михова
ЛУЛУ: Елица Аврамова, Теодора Кралева
РОУЗИ: Силвия Филипова, Елина Цолова
ТЕКСАС: Зорница Иванова, Лора Николаева
ФРИЦИ: Пламена Михова, Марина Стоилова-Иванова
ФРЕНЧИ: Нелли Динева, Дея Василева
ХЕЛГА: Мария-Луиза Бояджиева, Жасмин Сеизова
БОБИ: Николай Велков, Калоян Ченов
ВИКТОР: Александър Валериев, Антонио Дачовски
МОРЯК 1: Лъчезар Лазаров, Александър Василев
МОРЯК 2: Емануил Алурков, Лу Куан
МОРЯК 3: Александър Валериев, Антонио Дачовски, Калоян Ченов
КЕЛНЕР/ШОФЬОР НА ТАКСИ: Куан Лу, Хейин Уан
МОМЧЕТА ОТ „КИТ КАТ КЛУБ“: Чан Тхе Чунг, Хейин Уан, Салваторе Лаудани
Хор, балет и оркестър на Националния музикален театър
🎫Може да закупите вашия билет на касата на Музикалния театър и онлайн:
https://musictheatre.bg/staging/%d0%ba%d0%b0%d0%b1%d0%b0%d1%80%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%b5%d1%80%d0%b0/
📱За информация: тел. 02/943 19 79
⏰Работно време на касата (бул. "Васил Левски" №100):
Понеделник - Петък: 09:30 - 19:30 ч.
Събота: 10:00 - 19:30 ч.
Неделя: 10:00 - 17:30 ч.
Почивка всеки ден: 14:00 - 14:30 ч.
👥Информация и заявки за колективни посещения:
Вторник - Събота: 9:30 - 19:30 ч.
Неделя: 10:00 - 17:30 ч.
❗️ВНИМАНИЕ!
В ДЕНЯ НА СПЕКТАКЪЛА, КАСАТА ПРЕУСТАНОВЯВА
ПРОДАЖБАТА НА БИЛЕТИ ЗА ПРЕДСТАВЛЕНИЯ
НА ДРУГИ ДАТИ СЛЕД 18:30 ч.
Advertisement
Event Venue & Nearby Stays
Национален музикален театър, Булевард Васил Левски 100А, 1527 София, България, Sofia, Bulgaria
Tickets
Concerts, fests, parties, meetups - all the happenings, one place.
