Advertisement
Без нацисти по улиците ни 2025Приятели и съмишленици, през 2025 отново ще си върнем улиците на София на шествието „Без нацисти по улиците ни!”, в отговор на неонацисткия Луковмарш и не само.
За пореден път зле прикрити неонацистки и ултранационалистически групи се готвят за ежегодната ексхумация на своя про-хитлеристки кумир. В опитите си да залъжат общественото мнение, те отново ще сложат хрисимата си маска на „патриоти” и ще се опитат да трупат легитимност, докато шестват по улиците във вдъхновените си от щурмовите отряди на NSDAP униформи. Въпреки многогодишните опити, им става все по-трудно да прикрият своята истинска идеология и ние отново ще сме там, за да ги разобличим и да покажем, че нямат място по улиците на София.
Докато не особено успешният опит да се реабилитира образът на генерал Луков е поводът да излезем на улицата, причините са много повече. Тоталитарната идеология зад Луковмарш, базирана на краен национализъм, ксенофобия, расизъм, ултра консервативни разбирания за семейството, пола и сексуалната идентичност, си проправя път във всички слоеве на обществото като част от един по-мащабен процес, случващ се на местно и глобално ниво.
Изпратихме една година, в която зачестиха уличните нападения и насилието от страна на привърженици на неонацистки и ултранационалистически групи. Със спортни клубове, лекции и събития в училища и последващо въвеждане в разнообразни схеми за далавери (свързани с физическо насилие, псевдогражданска мобилизация, продажба на наркотици), момчета в юношеска възраст от години са привличани от подобни организации. В желанието си да се докажат пред своите тартори, именно тези деца са готови на всякакви насилнически „геройства” – побои, вандализъм, сплашване. В едно общество, буксуващо от десетилетия в калта на икономическа и социална криза, деца и юноши се превръщат в лесна плячка на пропагандата на омразата, предлагаща им някакво чувство за идентичност и общност. Липсата на перспектива се заменя с чувството за сила, което се придобива чрез насилие – винаги над по-слабите, членове на маргинализирани групи, в някой тъмен ъгъл, където „храбростта” да риташ беззащитен човек на земята, ще остане ненаказана. Именно затова излизаме на улицата в солидарност с всички обекти на подобно насилие, но и защото не е нормално идеологията на омразата да бъде проповядвана на улицата, в училище или да бъде скривана зад маската на патриотични или спортни събития.
Все пак виновните за подобни изстъпления далеч не са само маргинални групи като организаторите на Луковмарш и подобните им. Те са следствие, не първопричина. Измина още една година, в която политическите партии затънаха още повече в опитите си да съберат повече гласове на поредните избори с популизъм и фалшиви истерии. Истанбулската конвенция, мигрантите,ромите или някой друг мним враг на народа, обикновено прикрива поредния корупционен скандал или се превръща в евтин начин за привличане на внимание, докато политиците са видимо неспособни да решат истинските проблеми на хората и да осигурят достоен живот за същия този народ, когото уж защитават. Излизаме на улицата, за да покажем, че не сме съгласни да бъдем лъгани и манипулирани от професионални политически шарлатани, паразитиращи на наш гръб.
Политическото насилие не е само вербално – за да постигнем “признанието” да бъдем приети в Шенген, българската държава влезе послушно в ролята на разпенено куче-пазач на европейската граница и изписва срамни страници в историята ни. Граничните райони, особено около границата с Турция, се превърнаха в масов гроб на мигранти – бити, отблъсквани незаконно, оставени да загинат в студа. Старанието на родната гранична полиция и европейските й наставници от ФРОНТЕКС препълни бургаската морга с анонимни тела,а настанените в т.нар. центрове за задържане са подлаганина унижения и тормоз,така че сами да поискат депортация. Категоричната античовешка позиция на държавата разпореди полицейски произвол да се наложи и над солидарните с мигрантите, предлагащи първа помощ и базова подкрепа на изпадналите в беда по границата.
Излизаме на улицата, защото отвъд Луковмарш и блатото на българската реалност, изпратихме една година, в която виждаме все по-ясно какво се случва, когато тоталитарна и ултранационалистическа идеология се окаже с власт в ръцете. Поредната година на жестоката инвазия в Украйна, геноцидът в Газа и политическите преследвания на кюрдите в Турция, Ирак и Сирия от страна на режима на Ердоган са само някои от ярките примери. Възходът на крайнодесни популисти в Европа и света обещава бъдеще на варваризъм и жестокост, които трябваше да сме оставили в ХХ век.
Отказваме да сме безразлични! Както винаги – солидарността между хората е нашето най-силно оръжие срещу омразата, потисничеството и властта!
Ще се видим на улиците!
English in comments!
Advertisement
Event Venue & Nearby Stays
Народен Театър "Иван Вазов", Sofia, Bulgaria
