Advertisement
“СПАРТАК”Авторски моноспектакъл на Спартак Тодоров
Дизайн за плакат: Петър Андреев – alttecture
Снимки за плакат: Миряна Сливенска
Фотограф на представлението: Георги Сиркатов
Режисура, Текст, Хореография и Сценична среда: Спартак Тодоров
Композитор: Емилиян Гацов – Елби
Консултант: Тея Сугарева
Редактор: Георги Гаврилов
Декоративни материали: Дария Тихомирова
Помощник реализация: Дара Спасова
Осветител: Антон Георгиев
Звук: Делян Петков
В партньорство със Сдружение Театър МОТУС и Актьорски школи Монтфиз
“СПАРТАК” е дързък поход към неосъществените “истини” на човека, преди да се превърне в нечие описание, преди Съдбата да реши неговата участ, дали да живее като всички останали, или да му предаде единствения си ключ към несътвореното. Да му даде възможност да направи нещо, което дори Всевишният не бе се осмелил. Има ли ненаписан път? Какво означава истинска, абсолютна свобода? Възможна ли е?
Кой съм аз извън всичко, което ме маркира като личност, извън биографията ми до този момент? В какво можем да проникнем, ако предположим, че всъщност “топлата вода” не е съвсем открита?
Отхвърлен от времето си, недовършен в битието си, героят търси ново, непознато досега, несътворено пространство, където да бъде цял, да бъде “абсолютно свободен” и независим от нечий закони, било то човешки или божествени. Той общува с публиката, с Бог, с минало, с всяка “сянка” по пътя. Често езикът му се превръща в “коан”, в дадаистична притча, захранена от поетичната му мисъл, с което се опитва да постави зрителя, а и самия себе си в едно ирационално откровение, просветлявайки живот извън познанието.
“СПАРТАК”
Наполовина тук, наполовина там.
Ще има ли възможност човекът да намери истините си? Кои са те и как да живеем с тях, когато не ни достига силата да ги разпознаем? В няколко възможни реалности, в няколко възможни вселени, човекът съществува и винаги е откъснат от света. Какво става, когато тези реалности се съберат и той остане някъде посредата, нито в едната, нито в другата? Кое е това отделно пространство? Може би точно през него той най-после ще бъде свободен и ще открие напълно себе си. Ще бъде цялостен. Може би точно там ще открие несътвореното, тайната стая, където сме напълно истинни, истински свободни? Когато ролята ти като човек дори пред самия теб си е намерила собствена обвивка, непозната за теб. Когато опознаваш света с непознати за теб сетива. Кои са образите, които ще го придружават по този страшен, неотъпкан път?
Един човек изправен пред собствената си съдба да реши кой точно иска да бъде и какво е възможно да бъде. Тържествува свободата му, но той не може да я нарича така, защото тя се е освободила дори и от самия него. Когато неговото въображение вземе гласност пред всичко, което той би могъл да види с просто око. Когато то вече не е добър приятел, ами най-голямото препятствие.
Един спектакъл за нестихващата болка поради невъзможността да обхванеш самия себе си, да достигнеш пределите си и да постигнеш покой. И тогава, когато винаги можем да се изгубим и не можем да намерим земята под краката си, може би ще се научим да стъпваме по въздуха, и може би чак тогава ще развеем себе си, ще надмогнем смъртта и ще сътворим “тишина”.
Advertisement
Event Venue & Nearby Stays
Улица Георги С. Раковски 149, Sofia, Bulgaria
Tickets
Concerts, fests, parties, meetups - all the happenings, one place.
