Advertisement
29-ти МАРТ /сряда/ от 21:00 ч. Нощно кино
Във Фестивален и конгресен център Варна
Билети: 10 лв. /на място преди прожекцията/
Късометражен филм | цветен | 30 минути
България
NO BLINK | Pictures
Тийзър: https://vimeo.com/755641954
Синопсис: “13-ти август” е филм, вдъхновен от действителни събития от близкото минало. Историята проследява срещите на Виктор и Таня в края на учебната година на 11-и клас. Двамата стават все по-близки в разгара на лятната ваканция, въпреки опасността, надвиснала навсякъде около тях.
AUGUST 13th is a film inspired by actual events from the near past. The story follows the encounters of Victor and Tanya at the end of their junior year. The two of them grow closer and closer during the summer vacation, despite the danger surrounding them. On the night of August 13th they come across the bullies of the hood and their gang leader Galin, who seems to have come up with a cruel plan.
? The European Values Award
45th Drama International Short Film Festival 2022 | DISFF
Екип:
Актьори: Александър Тонев, Боряна Симеонова, Захари Бахаров, Богдан Бухалов, Славян Божинов, Александър Бенев, Денис Маринчев, Спартак Апостолов, Никола Полихронов и др.
Режисьор и сценарист: Венцислав Сариев
Оператор: Димитър Тенев
Монтаж: Димитър Якимов
Звукорежисьор и постпродукция звук: Светлозар Георгиев
Музика: Евгени Енчев - Гена
Костюми: Ванина Цандева & Urbanize Shop
Художник: Цвета Димова
Грим: Петя Симеонова и Венцислава Койчева
Продуценти: Венцислав Сариев, Сияна Недялкова, Александър Алексиев и Николай Стоичков
Ко-продуценти: SONUS FILM POSTPRODUCTION, CONCEPT STUDIO
Филмът е реализиран с финансовата подкрепа на: Национален Фонд “Култура”, УНИЦЕФ България, Фондация “Стоян Камбарев”, дарители в платформата IndieGoGo
С подкрепата на: Столична община, Urbanize Shop, р-т “Moments” by Andre Tokev
Филмът е история по действителен случай. И макар случаят да е един и да е конкретен, съм сигурен, че прилича на много, много други. Сигурен съм, че много деца са обречени да растат в среда на алкохолизъм, липса на любов, среда на мизерия, смъртни зависимости, където семейството им, най-важната единица в живота на човек, е в състояние на разпад и морална деградация. В България случаите на домашно насилие са плашеща статистика, която все още е тема табу и за която все още не се говори достатъчно. Психологическите травми, които подобна среда нанася на децата, са дълготрайни и често фатални за качеството им на живот като възрастни.
Темата за насилието не е нова, но тя е вечно актуална и ще бъде актуална, докато това насилие не бъде разбрано, а причините за него лекувани и впоследствие отстранени. Смятам, че колкото по-открито и често говорим за насилието (в лични истории, като тази разказана във филма), толкова повече имаме шанс да изградим защита срещу него. Ние, хората, се учим както от своя опит, така и от примерите на околните. Вярвам, че никой не е изначално лош и този, който е насилник, е станал такъв, защото самият той е бил насилван. Когато този ужасяващ кръговрат бъде осъзнат от възможно най-много хора, чак тогава можем всички заедно да се преборим с него и да развием защитни механизми, така че историята на Виктор и Таня да става по-скоро частен случай, отколкото плашеща статистика.
Границата между свидетел и спасител е малка. Връзката, която искаме да изградим с асоциации и горещи линии за насиление над деца и малолетни, е един от пътищата, с които искаме да преборим хилядите случаи на насилие, скрити в тъмното.
___
The film is based on a true story. Unfortunately, and without doubt, there are many others like it. Kids all over the world are raised in toxic environments characterised by alcoholism, extreme poverty and addictions. These human beings are trying to grow up while the most important unit in human life – the loving family – is in a state of breakdown and moral decay. Domestic violence statistics in Bulgaria uncover frightening truths. As a consequence of this brutality, psychological traumatic experiences have long-lasting (and oftentimes fatal) results. Nevertheless, the topic is still overlooked and deliberately disregarded.
Violence has always existed and will continue doing so unless we try to understand it. Only then can we cure its prime source. My firm belief is that the more personal stories revealing violence we tell (like the one in the film), the better chance we stand to be courageous in the face of pain and adversity. We learn from the experience of others, and many people who become bullies have also been bullied themselves. Only when this vicious cycle is understood by the majority of people, can we develop defence mechanisms. This way the story of Victor and Tanya will stop being a frightening statistic.
The line between a witness and a savior is thin. We want to form partnerships with hotlines and domestic violence support organizations as one of the many ways to help prevent thousands of cases of children and young adults still suffering in the dark.
Advertisement
Event Venue & Nearby Stays
Фестивален и Конгресен Център Варна, бул. "Сливница" 2,Varna, Bulgaria